Моите вълшебни моменти

Здравейте! Именно след заглавия като "Отново на линия" или "Завръщане" се изгубвам за по 2 години и повече, затова няма да си позволявам вече да пиша такива ;)  Не е тайна за тези, които ме следят на фейсбук страницата, че напоследък ми доставя истинско удоволствие да правя повече албуми колкото картички. Зарибявка си е, признавам. Започнеш ли един, възникват толкова много идеи, които няма как да осъществиш всички само в един-единствен албум, а и искаш постоянно да надграждаш. Поне аз съм така. Има супер много тънкости, за които си чувал, гледал си как се правят, но е друго, когато се захванеш и откриеш, без да ти е цел, няколко начина, по които може да се объркат нещата. И се учиш в движение, учиш се от грешките, които правиш и нямаш търпение следващият път да е перфектно вече.  

Положението, в което се намираме в момента целия свят, ни предоставя и повече свободно време. Това се оказа и перфектната възможност да се отдам отново на хобито си. От доста време исках да дам пауза на поръчки и на нещата, които съм си планувала да направя като подаръци за любими за мен хора и да оставя въображението ми да поработи свободно. Без крайни срокове, без ограничения за теми, цветове, модели, текстове.. Ей така! Просто да си творя :) ) Да започвам без да знам какво точно ще се получи накрая. Всеки ден да изникват по няколко нови идеи – да пробвам, някои да не се получават от първия път, други въобще, а трети да си паснат баш на мястото. Всеки ден да добавям частичка от себе си. Не ми се беше случвало от години. И се получи това :

 

Истината е, че досега албумчетата, които съм правила (скромните 6 на брой) са били с размери 21х21см. Имам купена мукава, изрязана за албуми 17х17см. Мислех, че въобще няма да успея да ги използвам, тъй като честно да си кажа, смятах, че албум с такива размери ми е някак малко неизползваем, твърде малък, няма много място и възможност за поставяне на снимки (естествено лично мнение).Но няма какво да направя, такава съм си, че не обичам да хвърлям нищо и гледам всичко максимално да оползотворя. Затова реших да предизвикам себе си да направя албумче с такива размери, който да не ми е скучен и лично на мен да ми хареса. Може би това беше единствената рамка, която сама си поставих. 

Вие какво мислите за албума? А как си прекарвате времето тези дни? Започнахте ли някакво ново хоби, ако да, какво е то?