Първи юни!


Обичам този ден! За мен той е един от най-слънчевите празници! Тогава всичко е усмихнато, шарено и изпълнено с магия :) По този поводнаправих и картичка, която свързвам с празника. С Мики Маус и със сладоледите на клечка :)) С нея участвам и в предизвикателството на Деси "Детство", както и в това наКартичкофурии "Празник по време на пандемия"


Ето какво си спомням аз от моето детство

🎈Имаше два канала по телевизията (канал 1 и ефир 2)

🎈Ставах рано да гледам „Палавници“ (винаги бях за синия отбор, не знам защо 😀 ), „Спукано гърне“, „Милион и едно желания“, „Кой е по-по-най“, много не харесвах „Панорама“ и „Всяка неделя“
🎈 Игрите бяха предимно навън. Не че не сме играли на Държави, кент, не сме попълвали лексикони.. Ама друго си беше навън, особено лятото.. Най-голямото наказание беше да ти забранят да излизаш и всички деца се събират под балкона да те викат да излезеш да си играете, и като кажеш, че си наказан, звънят на вратата и почват да молят да те пуснат :Д
🎈 Крадяхме пейки, за да си ги сложим пред блока, защото някой е откраднал нашите. После почнаха да ги бетонират.
🎈 Играехме на „Народна топка“, „Обущар“, „Картоф“, „Цветя, момичета, момчета и всичко друго по света“ „Дама“, и като свършат тебеширите за „Дама“-та взимахме керемиди, камъчета
🎈 Играехме на лостовете за тупане на килими
🎈 Мъкнали сме като някой малки хамалчета всякакви камъчета, камъни и камънаци, с които си ограждахме къщи и стаи и всеки мъкнеше разни чердженца, постелки, парцали и си обзавеждахме с тях
🎈 Плетяхме венци, гривнички и герданчета от цветя
🎈 Колекционирахме салфетки и си ги разменяхме, също и миришещи листчета
🎈 Нямаше детски рожден ден без филия с пастет!
🎈 Говорихме си на таен език.. имаше ПИлешки език
🎈 В най-горещите дни се изнасяха масово пластмасови шишета с надупчени капачки и разделени на отбори се гонехме и поливахме с часове
🎈 Ледените сокчета от 10 ст… и като ги изпиеш, гледаш на дъното на пластмасовата чаша числата и ги събираш и която буква от азбуката е на този номер, значи мисли за теб.. или ги пукахме и колкото дупки станат ги броиш и значи толкова гаджета ще имаш
🎈 Събирахме калинки, скакалци, охлюви и ги затваряхме в буркани и с надупчени капачки
🎈 Имам спомен и когато всеки си носеше ключа на врата
🎈 Като ме пращаха за хляб до фурната, половината го изяждах докато стигна до вкъщи
🎈 Беше модерно да си правим пътя на косата на зиг-заг, имаше и едни дисковъшки 😀
🎈 Слагахме кибритена клечка или такава за зъби на копчето за лампата на входа, за да не изгасва и да трябва през 5 мин. да я светваш, и люпехме семки на воля на пейката пред блока
🎈 Повечето телефони бяха дуплекс и като говориш повече съседката идва да ти каже да затваряш вече, че чака обаждане .. или пък слушаш разговора на другите
🎈 Като си проявиш лентата от снимките чак тогава можеш да ги видиш и си беше голямо вълнение да си ги вземеш от фотото и да бързаш да ги разгледаш
🎈 Като записваш музика от касета на касета, натискаш REC-a и всички трябва да пазят тишина
и още, и още.. абе като цяло едно усмихнато, ожулено и омазано с лютеница детство.


0 коментара:

Публикуване на коментар